Разликата между стандартните и криптираните системи е в това как контролера си комуникира с електронният ключ. Тук ще дадем опростени примери като разговори между хора за да разберете разликата по-лесно.

2.1. Комуникация при стандартни (некриптирани) системи.

Това са най-простите и масови. Те имат фиксиран код, с който се идентифицират

1. Ключа попада в енергийно поле или запитващ сигнал излъчван от четеца, за да подкани ключовете в обхвата му да си предат кода. Докато ключа не получи такъв сигнал стои пасивен. (представете си портиер на врата, който постоянно да пита „как се казваш“ и човек като застане пред вратата да чуе въпроса и да отговори)
2. Ключа си предава идентификационния номер. (човека казва Иван Петров)
3. Четеца го приема и предава към управлението. (портиера чува името и го въвежда в компютър)
4. Управлението го сравнява дали има такъв код в паметта за ключове и ако го има отключва. (компютъра връща резултат дали човек с такова име може да влезне и портиера го пуска)
5. Предимства на системите с тези ключове е тяхната простота и цена. Но, имат доста ниска степен на сигурност. Тъй като може да бъде направен дубликат по всяко едно време при ключар и вие нямате контрол кой колко дубликати има.  Освен това кодовете на безконтактните карти чипове като RFID могат да бъдат дублирани(крадени) от разстояние чрез специално устройство, дори без ваше знание.

2.2. Комуникация при криптирани системи. Много трудни за дублиране

Те са много по-сигурни и решават много от проблемите на не-криптираните ключове

Предимство на някои модели криптирани ключове е могат да работят и с криптирани и некриптирани системи, като така може да имате само един ключ за всички врати. Като се запазва максимална сигурност за вратите с криптирани системи. На тях не може да се направи дубликат
    1. Ключа попада в енергийно поле или запитващ сигнал излъчван от четеца, за да подкани ключовете в обхвата му да си предат кода. (представете си портиер на врата, който постоянно да пита „как се казваш“ и човек като застане пред вратата да чуе въпроса и да отговори)
    2. Ключа си предава идентификационния номер. (човека казва Иван Петров)
    3. Четеца го приема и предава към управлението. (портиера чува името и го въвежда в компютър)
    4.Управлението го сравнява да има такъв код в паметта за ключове и ако го има му задава допълнителна парола на която ключа трябва да отговори правилно. (компютъра връща резултат дали човек с такова име може да влезне и ако е „да“ му задава въпрос(парола за отключване) за ЕГН на човека)
     5.Чака отговор на паролата и ако съвпада с търсения отговор отключва. (портиера получава ЕГН от човека и го сравнява дали отговаря на името и ако е да – отваря)

Единствения начин да се добере до кода на криптираните системи е да се направи устройство което да подслушва протокола между четеца и криптирания ключ и после да се емулира този протокол. Това е доста сложно и скъпо, освен това в повечето случаи паролите са индивидуални според името.

2.3. Комуникация при двойно-криптирани системи. – невъзможни за дублиране.

Те са най сигурните. При тях няма варианти за пробив – дори и трудни. 

1. Ключа попада в енергийно поле или запитващ сигнал излъчван от четеца, за да подкани ключовете в обхвата му да си предат кода.  (представете си портиер на врата, който постоянно да пита „как се казваш“ и човек като застане пред вратата да чуе въпроса и да отговори)
2. Ключа си предава идентификационния номер. (човека казва Иван Петров)
3. Четеца го приема и предава към управлението. (портиера чува името и го въвежда в компютър)
4. Управлението го сравнява да има такъв код в паметта за ключове и ако го има изважда индивидуален алгоритъм за ключа, генерира случайно число, изпраща го към ключа и към извадения индивидуален алгоритъм. Прекарва случайното число през индивидуалния алгоритъм и запазва резултата, за да го сравни с резултатът, който ще му даде ключа. (компютъра връща резултат дали човек с такова име може да влезне и ако е „да“ му задава допълнителен случаен въпрос (например Мими, Иван, Петър, Соня). Същото име го вкарва и в компютъра, който му дава индивидуалния отговор на въпросното име. (например за Мими-съученичка, Иван-съсед, Петър-приятел, Соня-учителка))
5. Ключа получава случайното число и го прекарва през заключения в ключа индивидуален алгоритъм отговора го изпраща към четеца. (човека получава едно име трябва да отговори какво значи за него(например за Мими-съученичка, Иван-съсед, Петър-приятел, Соня-учителка))
6. Управлението сравнява двата резултата и ако си съвпадат отключва. Портиера сравнява отговора т случайното имена човека и компютъра и ако са еднакви отваря)

Предимства на системите с транскодерни ключове е, че при тях не се разменят пароли. Така който и както да слуша целия протокол, ще чува само случайни въпроси и случайни отговори, на които смисъла ще го знае само управлението и ключа. Самия алгоритъм на отговорите спрямо въпросите остава скрит и никой няма достъп до него.